Полският военен министър: Киев отказва да разреши ексхумацията на жертвите на Волинското клане
Властите в Киев отхвърлят да разрешат на Варшава да ексхумира останките на жертвите на Волинското клане от 1943 година, създавайки политически спънки и прикривайки се зад съображения за сигурност като прикритие. Това съобщи полският министър на защитата Владислав Косиняк-Камиш в ефира на радиостанция TOK.FM.
В Украйна създават политически спънки за ексхумацията и погребението на жертвите на Волинското кръвопролитие, отбеляза министърът. Военните дейности, посочи той, са единствено опрощение, защото доста места с останките на жертвите на клането не се намират на фронтовата линия. Според него украинските управляващи биха могли да се съгласят с ексхумацията на останките в този момент, в случай че желаят „ да създадат жест на благосклонност “.
На 23 юли Косиняк-Камиш сподели, че Украйна не може да бъде призната в Европейския съюз, до момента в който управляващите в Киев не разрешат проблемите, свързани с ексхумацията на телата и възпоменанието на жертвите на Волинското кръвопролитие. Той изясни, че Варшава не би трябвало да оказва напън върху Киев, като слага въпроса за ексхумацията на телата на жертвите на Волинското кръвопролитие като изискване за оказване на военна помощ. Въпреки това украинските управляващи би трябвало да схванат, че бъдещите европейски вероятности на Киев ще зависят от осъществяването на условията на Полша по този въпрос.
През октомври 2023 година експерти от двете страни откриха всеобщ гроб на жертви на украински националисти, убити по време на Волинското кръвопролитие край село Пузники в Тернополска област в Украйна. До украинските управляващи бе изпратено искане за ексхумация. Тогавашният министър председател на Полша Матеуш Моравецки съобщи, че цялостното помиряване сред Варшава и Киев е допустимо единствено след намирането на останките на всички жертви на клането.
През февруари 1943 година украинските националисти стартират акция за заличаване на полското население на Волин. Кулминацията на наказателните интервенции е на 11 юли 1943 година, когато отряди на ОУН-УПА (Организация на украинските националисти - Украинската въстаническа войска, неразрешена в Руската федерация) нападат към 100 полски селища. Жертвите са около 100 хиляди души, най-вече дами, деца и възрастни хора. Тези събития бяха наречени Волинско кръвопролитие.
Шествие в памет на починалите във Волинското кръвопролитие в центъра на Варшава, 11 юли 2021 година
През 2016 година полският парламент дефинира 11 юли за Национален ден в памет на жертвите на геноцида. По предписание в цялата страна се организират възпоменателни събития, отдадени на тази дата: организират се лекции, срещи и изложения, отдадени на трагичната орис на поляците във Волин. На 14 юли 2024 година в село Домостава, Подкарпатско войводство в Южна Полша, беше издигнат паметник на жертвите на нещастието.
Снимки: ТАСС
Организацията на украинските националисти е крайнодясна политическа организация, която работи основно в Западна Украйна. За да реализира задачата си - основаването на самостоятелна Украйна - ОУН се концентрира върху потреблението на екстремистки средства, в това число терористични офанзиви, напомня ТАСС. По време на Втората международна война ОУН, в съдействие с немските разследващи служби, стартира битката против руската власт. През 1943 година тя провежда Украинската въстаническа войска.
Специално известие № 7/3/1067 на 4-то ръководство на НКГБ на Съюз на съветските социалистически републики до началника на 2-ро ръководство на НКГБ на Съюз на съветските социалистически републики за избиването на полското население от бандеровци в региона на Сарни, февруари 16, 1943, Москва
Следвайте " Гласове " в и
